Имам подчертан афинитет към колекционирането на старинни вещи. Още от дете това ми беше предадено най-вече от моята майка и от вуйчо ми. Макар че майка ми в по-късни години остави събирането на предмети в ъгъла на своето детство, и до днес понякога откривам искрата в очите ѝ. Вуйчо ми, от своя страна, до голяма степен успя да съхрани — да го наречем — това любопитство към колекционирането. Най-малкото, той грижливо пазеше предметите от миналото — от своето детство, юношество и младежки години — с особена ревност.

Именно тези двама души зародиха в мен колекционерската страст.

Немалка роля изигра и наследствената къща, за която често твърдя, че ме е изградила като човек. Приносът ѝ съвсем не е преувеличен. Напротив — считам, че дори не ми е по силите да го пресъздам епистоларно във вида, който заслужава.

Въпросната стара къща беше приютила такива несметни богатства и интересни артефакти, такива мистични кътчета и увлекателни истории, че успя да превърне детството ми в истинска вълшебна приказка. Поради целта на настоящия разказ няма да се задълбочавам в нейното описание, но я споменавам, защото именно в нея се намираше килерът, от който започна моята история като колекционер на кибрити.

Там, на тясното таванче над килера, майка ми и вуйчо ми — когато са били деца — открили множество стари кибритени кутийки и поставили началото на колекцията.

Аз пребивавах в тази къща от своето рождение до встъпването си в лоното на държавното образование, когато баща ми купи апартамент и се преместихме да живеем в него. Кибритената сбирка, която вече бях обогатил и със собствени експонати, взех със себе си.

Събирах си аз кибрити и им се радвах. Когато бях в пети клас и гордо носех дамгата на катастрофално ниския си успех в училище, взех, че добавих и венец от три поправителни изпита по основните предмети. В опит да ме лиши от най-ангажиращо вниманието ми занятие, баща ми събра в един кашон всичките кибрити и една шепа пластмасови войничета — и ги скри.

Това беше повратен момент за мен. Не защото ме отказа категорично от колекционирането. Не защото рязко насочих всички усилия към това да завърша с добър успех. А защото създаде една легенда, която с годините все повече се оцветяваше и украсяваше.

Аз силно хиперболизирах обема на своето обсебено съкровище. С годините кашонът в  моите представи нарастваше и се изпълваше с уникални свидетелства за българската филуменистика. Колкото и нови кибрити да добавях към новата си колекция, тя все ми се струваше малка. Но винаги, когато трябваше да се заявя като колекционер, казвах, че хиляди прекрасни кутийки са ми били отнети и че осакатената ми кибритена общност някой ден ще се събере отново и ще създам музей на българския кибрит.

Основното тук е, че баща ми забрави къде е скрил кибритите.

Аз не пропусках през годините да се шмугна и да претърся всички мазета и тавански помещения по наследствените ни къщи — и в града, и по селата, но за съжаление, абсолютно безрезултатно.

Минаваха години. Имаше период на доста еднообразни и скучни кибрити. После дойде така наречената демокрация, а след нея и чалгата — в душите и ушите на хората. Всичко това даде своето отражение и върху производството на кибрити. Появиха се серии с голи жени — нали всички бяхме петимни за разкрепостяване. После дойдоха и чалга певиците. След световното първенство по футбол се появи и най-голямата серия от български футболисти.

Аз заминах да уча в София. Завърших, работих и миналата година, в една стая в старата къща, съвсем ненадейно открих кашона с кибритената колекция.

Вътре имаше 93 кибритени кутийки.

Няма да разказвам как се почувствах.

През годините колекцията ми беше нараснала до над 1000 броя. След 33 години племето се събра 😊

Това отприщи колекционерските ми апетити с нова сила и започнах отново да обогатявам колекцията. Понастоящем имам интерес единствено към български кибрити и ще се радвам да ми помогнете с експонати.

Защо от всичко към което съм имал интерес се спрях точно на кибритените кутии?

Аз имам пластмасови войници, снимки с екшън герои, монети, марки, списания…….. защо точно кибритите?

Една от основните причини да колекционирам кибрити е наследствената връзка. Моята колекция има корени още от времето на дядо ми през майка ми и вуйчо. Така колекционирането не е просто хоби, а своеобразна семейна традиция, която се предава през поколенията. Всяка кутийка е не само предмет, а малка частица от семейната история и памет.

Кибритът си е една технологична революция. Появата му е малка, но изключително важна част от развитието на човешката цивилизация. За пръв път човек получава възможността лесно, безопасно да пренася огън със себе си. Това означава топлина, светлина, възможност за готвене и сигурност във всяка ситуация. Макар днес да приемаме това за даденост, кибритът е бил истинско технологично чудо за своето време.

Кибритът има и социално измерение. В продължение на десетилетия той е бил част от ежедневното общуване между хората. Простият жест да дадеш огън на някого е създавал повод за разговор и контакт между непознати. Освен това кибритът е бил незаменим в домакинството — за палене на печки, свещи, лампи и огнища. Така той е присъствал в почти всеки момент от ежедневието.

Днес кибритът постепенно губи своята практическа необходимост. Запалки, и други модерни средства изместват неговата употреба. Именно това го прави още по-интересен като колекционерски обект. Когато един предмет започне да изчезва от ежедневието, той се превръща в свидетелство за миналото. Ограниченото производство и намаляващата употреба засилват неговата стойност като културен и исторически артефакт.

Колекционирането на кибрити не е просто събиране на предмети, а занимание със собствено име и традиция — филуменистика. Самата дума произлиза от гръцкото „philos“ — любов, и латинското „lumen“ — светлина. Тази етимология много точно описва същността на това хоби — любов към светлината и към малките предмети, които я носят.

Филуменистиката разглежда кибритените кутийки и етикети не само като колекционерски обекти, но и като културни документи. В тях могат да се проследят икономически процеси, художествени стилове, рекламни тенденции и обществените послания на различни епохи. Една на пръв поглед обикновена кутийка може да разкрие кога и къде е произведена, какво е било важно за обществото в даден момент и какви идеи са се стремели да внушат производителите или институциите, както при документите (нали съм архивист).

Кибритените етикети често са носители на пропагандни послания, реклами, културни символи и национални мотиви. Те могат да показват индустриални постижения, туристически обекти, исторически личности, спортни успехи или обществени кампании. В този смисъл те функционират като своеобразни миниатюрни плакати — малки по размер, но наситени със съдържание и информация за своето време.

Така българските кибритени кутийки се превръщат в своеобразна хроника на обществения живот. В тях може да се проследи как се променят ценностите, естетиката и посланията към хората през десетилетията.

За мен филуменистиката в нещо повече от хоби — тя е начин да се съхранява паметта за една епоха. Не е просто събиране на предмети, а постепенно изграждане на малък архив на времето — архив, в който голямата история е събрана в малък формат.

Така де, ако откриете български кибритени кутии, може да ми пишете на: dinyos@abv.bg или във Фейсбук страницата ми: Din-Yo. Ако ги нямам, ще се договорим за справедлива цена😊

Поздрави и усмихнат живот!

Материалът Филуменистиката – любов към светлината и паметта е публикуван за пръв път на DIN YO.