И тихо си тръгна….
Жената, която раздаваше всичко и нищо на заем, била е тук и преди да се знаем. Преди калдъръма, комините, дядо ми, тяхното детството дори. Всеки ден става, по–стара от себе си и от всичките сбръчкани старци, носи повече белези. Смеха ни, игрите и детските глупости, вчера следобед чевръсто загъна във черна забрадка и тихо си тръгна….