Авторът

Беше поредният спокоен ден в Рая. Пърхането на херувимски крилца аранжираше ефирните звуци на арфа, които караха всеки да забрави своите житейски проблеми и да се потопи във вечното, сладко безвремие. До портата, зад която се простираше отделението на Блажените, върху един сгъстен бял облак, се беше проснал Свети Петър. (Излегнал се удобно подрънква с ключа, въздъхва тежко, очевидно скучае)... [...]