Имам подчертан афинитет към колекционирането на старинни вещи. Още от дете това ми беше предадено най-вече от моята майка и от вуйчо ми. Макар че майка ми в по-късни години остави събирането на предмети в ъгъла на своето детство, и до днес понякога откривам искрата в очите ѝ. Вуйчо ми, от своя страна, до голяма степен успя да съхрани — да го наречем — това любопитство към колекционирането. Най-малкото, той грижливо пазеше предметите от миналото — от своето детство, юношество и младежки години — с особена ревност.

Именно тези двама души зародиха в мен колекционерската страст.

Немалка роля изигра и наследствената къща, за която често твърдя, че ме е изградила като човек. Приносът ѝ съвсем не е преувеличен. Напротив — считам, че дори не ми е по силите да го пресъздам епистоларно във вида, който заслужава.

Въпросната стара къща беше приютила такива несметни богатства и интересни артефакти, такива мистични кътчета и увлекателни истории, че успя да превърне детството ми в истинска вълшебна приказка. Поради целта на настоящия разказ няма да се задълбочавам в нейното описание, но я споменавам, защото именно в нея се намираше килерът, от който започна моята история като колекционер на кибрити.

Там, на тясното таванче над килера, майка ми и вуйчо ми — когато са били деца — открили множество стари кибритени кутийки и поставили началото на колекцията.

Аз пребивавах в тази къща от своето рождение до встъпването си в лоното на държавното образование, когато баща ми купи апартамент и се преместихме да живеем в него. Кибритената сбирка, която вече бях обогатил и със собствени експонати, взех със себе си.

Събирах си аз кибрити и им се радвах. Когато бях в пети клас и гордо носех дамгата на катастрофално ниския си успех в училище, взех, че добавих и венец от три поправителни изпита по основните предмети. В опит да ме лиши от най-ангажиращо вниманието ми занятие, баща ми събра в един кашон всичките кибрити и една шепа пластмасови войничета — и ги скри.

Това беше повратен момент за мен. Не защото ме отказа категорично от колекционирането. Не защото рязко насочих всички усилия към това да завърша с добър успех. А защото създаде една легенда, която с годините все повече се оцветяваше и украсяваше.

Аз силно хиперболизирах обема на своето обсебено съкровище. С годините кашонът в  моите представи нарастваше и се изпълваше с уникални свидетелства за българската филуменистика. Колкото и нови кибрити да добавях към новата си колекция, тя все ми се струваше малка. Но винаги, когато трябваше да се заявя като колекционер, казвах, че хиляди прекрасни кутийки са ми били отнети и че осакатената ми кибритена общност някой ден ще се събере отново и ще създам музей на българския кибрит.

Основното тук е, че баща ми забрави къде е скрил кибритите.

Аз не пропусках през годините да се шмугна и да претърся всички мазета и тавански помещения по наследствените ни къщи — и в града, и по селата, но за съжаление, абсолютно безрезултатно.

Минаваха години. Имаше период на доста еднообразни и скучни кибрити. После дойде така наречената демокрация, а след нея и чалгата — в душите и ушите на хората. Всичко това даде своето отражение и върху производството на кибрити. Появиха се серии с голи жени — нали всички бяхме петимни за разкрепостяване. После дойдоха и чалга певиците. След световното първенство по футбол се появи и най-голямата серия от български футболисти.

Аз заминах да уча в София. Завърших, работих и миналата година, в една стая в старата къща, съвсем ненадейно открих кашона с кибритената колекция.

Вътре имаше 93 кибритени кутийки.

Няма да разказвам как се почувствах.

През годините колекцията ми беше нараснала до над 1000 броя. След 33 години племето се събра 😊

Това отприщи колекционерските ми апетити с нова сила и започнах отново да обогатявам колекцията. Понастоящем имам интерес единствено към български кибрити и ще се радвам да ми помогнете с експонати.

Защо от всичко към което съм имал интерес се спрях точно на кибритените кутии?

Аз имам пластмасови войници, снимки с екшън герои, монети, марки, списания…….. защо точно кибритите?

Една от основните причини да колекционирам кибрити е наследствената връзка. Моята колекция има корени още от времето на дядо ми през майка ми и вуйчо. Така колекционирането не е просто хоби, а своеобразна семейна традиция, която се предава през поколенията. Всяка кутийка е не само предмет, а малка частица от семейната история и памет.

Кибритът си е една технологична революция. Появата му е малка, но изключително важна част от развитието на човешката цивилизация. За пръв път човек получава възможността лесно, безопасно да пренася огън със себе си. Това означава топлина, светлина, възможност за готвене и сигурност във всяка ситуация. Макар днес да приемаме това за даденост, кибритът е бил истинско технологично чудо за своето време.

Кибритът има и социално измерение. В продължение на десетилетия той е бил част от ежедневното общуване между хората. Простият жест да дадеш огън на някого е създавал повод за разговор и контакт между непознати. Освен това кибритът е бил незаменим в домакинството — за палене на печки, свещи, лампи и огнища. Така той е присъствал в почти всеки момент от ежедневието.

Днес кибритът постепенно губи своята практическа необходимост. Запалки, и други модерни средства изместват неговата употреба. Именно това го прави още по-интересен като колекционерски обект. Когато един предмет започне да изчезва от ежедневието, той се превръща в свидетелство за миналото. Ограниченото производство и намаляващата употреба засилват неговата стойност като културен и исторически артефакт.

Колекционирането на кибрити не е просто събиране на предмети, а занимание със собствено име и традиция — филуменистика. Самата дума произлиза от гръцкото „philos“ — любов, и латинското „lumen“ — светлина. Тази етимология много точно описва същността на това хоби — любов към светлината и към малките предмети, които я носят.

Филуменистиката разглежда кибритените кутийки и етикети не само като колекционерски обекти, но и като културни документи. В тях могат да се проследят икономически процеси, художествени стилове, рекламни тенденции и обществените послания на различни епохи. Една на пръв поглед обикновена кутийка може да разкрие кога и къде е произведена, какво е било важно за обществото в даден момент и какви идеи са се стремели да внушат производителите или институциите, както при документите (нали съм архивист).

Кибритените етикети често са носители на пропагандни послания, реклами, културни символи и национални мотиви. Те могат да показват индустриални постижения, туристически обекти, исторически личности, спортни успехи или обществени кампании. В този смисъл те функционират като своеобразни миниатюрни плакати — малки по размер, но наситени със съдържание и информация за своето време.

Така българските кибритени кутийки се превръщат в своеобразна хроника на обществения живот. В тях може да се проследи как се променят ценностите, естетиката и посланията към хората през десетилетията.

За мен филуменистиката в нещо повече от хоби — тя е начин да се съхранява паметта за една епоха. Не е просто събиране на предмети, а постепенно изграждане на малък архив на времето — архив, в който голямата история е събрана в малък формат.

Така де, ако откриете български кибритени кутии, може да ми пишете на: dinyos@abv.bg или във Фейсбук страницата ми: Din-Yo. Ако ги нямам, ще се договорим за справедлива цена😊

Поздрави и усмихнат живот!

Материалът Филуменистиката – любов към светлината и паметта е публикуван за пръв път на DIN YO.

Искам да изразя своята благодарност към Община Елин Пелин за плодотворното партньорство. Благодаря на общинския екип, на г-жа Николова – заместник-кмет, и на кмета на общината г-н Симеонов.

В лицето на г-н Симеонов открих един достоен, възпитан и интелигентен мъж – от онези, от които България наистина се нуждае в днешно време.

Благодаря на спонсорите: „Архивистика“ ЕООД, „ОК Оffice“ ООД и „Лиса и Мечо“, които ме подкрепят за пореден път.
Благодаря на семейството ми, което винаги ми дава увереност.

Благодаря и за най-голямата награда – щастливите, усмихнати деца.
Смятам, че за възпитанието и изграждането на светоусещането им всички – като общество – носим отговорност, и се заричам да полагам усилия и занапред в тази посока.

Благодаря на всички за подкрепата и добротата.
Бъдете здрави!

Материалът Конкурсът „Пъстър свят“ – част от Шопски празник 2025 г., приключи! е публикуван за пръв път на DIN YO.

Градски парк, гр. Елин Пелин
12 юни 2025 г. (четвъртък)
Начало: 10:00 ч.

Община Елин Пелин, с подкрепата на „ОК Офис“ ООД, „Лиса и Мечо“ и „Архивистика“ ЕООД кани всички малки творци на цветно пътешествие в техния въображаем свят!

Какво е „Пъстър свят“?
Това е конкурс за детска рисунка, част от Шопски празник 2025, който цели да събере вдъхновението, въображението и таланта на децата от нашата община. Чрез изкуството ще покажем какво вижда и усеща едно дете – семейството, приятелите, природата, мечтите…

Кой може да участва?
Всички деца от 5 до 16 години, живеещи или учещи в Община Елин Пелин.

Какво ще правим?

• Рисуваме на място в градския парк – от 10:00 до 13:00 ч.
• Всички материали са осигурени от организаторите
• Всеки участник създава една рисунка
• Творбите ще бъдат публикувани във Facebook страниците на Община Елин Пелин
• Победителите ще бъдат избрани чрез гласуване (харесвания)

Награди:

• Подаръци за всички участници
• 3 специални награди за победителите във възрастовите категории
• Онлайн изложба на всички рисунки

Обявяване на резултатите:
15 юни 2025 г. – 12:00 ч. (в страницата на общината)

Материалите, подаръците и наградите са любезно осигурени от нашите партньори.
Фотограф ще заснеме събитието и всички творби.

Нека заедно направим света по-пъстър – с детски усмивки, цвят и въображение!

Материалът КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА „ПЪСТЪР СВЯТ“ – ШОПСКИ ПРАЗНИК 2025 е публикуван за пръв път на DIN YO.

Притежавам скромна колекция от картини на български художници. Не се хвърлям на всичко, което ми попадне, нито съблюдавам да са тематично обвързани. Просто си прибавям към нея само неща, които наистина са ме впечатлили. Събирам и пластики и вече малко трудно успявам да им намеря място, защото пространството в душата ми се оказа далеч по-голямо от квадратурата на жилището.

Преди месеци имах възможност да посетя град Силистра и докато се наслаждавах на хубавото време, открих наличието на картинна галерия в самия център на града. Разбира се влязох да разгледам богатата колекция, а на първия етаж куратори тъкмо подреждаха предстояща изложба на местни художници. Аз и моя съратник бате Георги обиколихме и тъкмо на входа установихме, че от всички произведения от изложбата и двамата сме се впечатлили от една и съща картина. Казваше се „Залез в града” на художника Йордан Цонев. Веднага издирих контакт с него и купих по телефона картината от изложбата, която щеше да бъде открита след два часа същата вечер. Преди броени дни се срещнахме в София. И с картината и с нейния създател. Благодаря маестро, за ново придобитото бижу.

Материалът „Залез в града” на художника Йордан Цонев е публикуван за пръв път на DIN YO.

В него могат да участват ученици от 1-ви до 12-ти клас. Класирането ще се извърши в три възрастови групи, както следва:

I-ва група – ученици от 1-ви до 4-ти клас;

II-ра група – ученици от 5-ти до 7-ми клас;

III-та група – ученици от 8-ми до 12-ти клас;

Условията:

1. Рисувате картина с избрани от вас материали;
2. Заснемате я;
3. Изпращате снимката на konkursprikazni@abv.bg, като задължително добавяте име, фамилия и възраст на автора;
4. Всяко произведение ще бъде публикувано на фейсбук страницата Din-Yo според реда на получаване, за да събира харесвания!

Класирането:

1. Първите пет автора от всяка категория, събрали най-голям брой харесвания, ще получат подаръци.
2. Жури ще определи победител от всяка категория, който ще получи специална награда.

Нашите приятели от Лиса и Мечо ще връчат една специална и две поощрителни НАГРАДИ, на участници останали извън фейсбук класирането.

Отделно от конкурсната програма, нашите приятели от Лиса и Мечо ще връчат – Една специална и две поощтрителни награди.

Гласуване:

В първите пет места от всяка категория ще влязат онези, които са получили най-много положителни реакции на своята картина в страницата Din-Yo https://www.facebook.com/Din.Yoofficial/, като ще бъдат зачитани само лайкове на хора, ПОСЛЕДВАЛИ страницата!

Начало на конкурса: 06.07.2024 г.

Краен срок за изпращане на творбите: 31 август 2024 г. 23:59 ч.

Краен срок за гласуване: 15 септември 2024 г. 23:59 ч.

Изпращайте своите произведения тук: (konkursprikazni@abv.bg) и не забравяйте да добавите име, фамилия и възраст на участниците.

Успех на всички!

Материалът Конкурс за рисунка на тема: „Любими приказни герои“ е публикуван за пръв път на DIN YO.

На сцената излязоха артисти и музиканти, чиято музика и творчество са вдъхновение за мнозина. Роси Кирилова, дует Шик, Уикеда, DIA, ансамбъл Средец, Искрен Пецов, „Златните деца“ на Божурище и мнoгo други изпълниха своите най-големи хитове, придружени с истории в подкрепа на каузата против златодобива в община Божурище. Техните гласове се сляха с гласовете на стотици хора, дошли да заявят своята позиция и да гласуват с „Да“ на предстоящия референдум.

Материалът Подкрепихме местния референдум в община Божурище е публикуван за пръв път на DIN YO.

На 17.05.2024 г. в обучителния център на Международен банков институт към Асоциацията на банките в България (АББ), се проведе обучение с тематична насоченост „Изграждане и управление на банков архив“ с лектор Диньо Господинов.

Представени бяха професионалните ангажименти на специалиста архивист, ролята на архивиста в рамките на банковия архив и  основните принципи в архивистиката.

Специално внимание получиха архивните процеси –   прием, съхранение, справочна дейност и унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение. Като акцентите бяха върху понятията електронен документ, електронен подпис, системи за електронно архивиране, дигитализация, индексация пълнотекстово търсене и IA възможности.

В края на обучението беше проведен тест с практически и теоретичен дял, съдържащ въпроси свързани с управлението на архивните процеси.

Присъствалите представители на националния банков сектор, получиха сертификати за професионална квалификация от МОН.

Материалът Обучение „Изграждане и управление на банков архив“ е публикуван за пръв път на DIN YO.

За четвърта поредна година бяха връчени Националните музикални награди за независима музика.

Събитието се проведе на 3 юни 2024 г. от 19:30 ч.  в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се организира от „4 МЕДИЯ“ съвместно с Катедра „Музика и мултимедийни технологии“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет.

За втора поредна година, церемонията беше открита с изпълнение на студентския хор към Катедра „Музика и мултимедийни технологии“ на Софийския университет с ръководители гл.ас. д-р Марина Апостолова-Димитрова.

Номинациите бяха представени от трима водещи – актрисата Десислава Моралес и поп изпълнителите от дует „Експоуз“ – Цветелина Маринова и Светослав Владимиров.

Ние с Марина доста се забавлявахме и вълнувахме, понеже песента „Петък вечер“ притежава голяма сантиментална стойност за нас.

Материалът Изпяхме „Петък вечер“ в понеделник е публикуван за пръв път на DIN YO.

Материалът Конкурс за кратък разказ „На по вафла“ е публикуван за пръв път на DIN YO.

Кредит : Кирил Станоев

Проекта се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Материалът Специалната премиера на филма „Парти бус” е публикуван за пръв път на DIN YO.