И тихо си тръгна….
Жената, която раздаваше всичко и нищо на заем, била е тук и преди да се знаем. Преди калдъръма, комините, дядо ми, тяхното детството дори. Всеки ден става, по–стара от себе си и от всичките сбръчкани старци, носи повече белези. Смеха ни, игрите и детските глупости, вчера следобед чевръсто загъна във черна забрадка и тихо си тръгна….
Понеделник
Частите от мен, не ме събират. Думите за мен, не ме описват. Устните до мен, не ме намират. А е само понеделник.
МЕЖДУ ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ МАРТ
Следите от хора по котки изтляват в интервалът от черно до мрак, забравят обноски и такт. Всички години от всяка секунда заграбват, сънят ти отравят до своето сливане с чехъла пак.
„В обедна“
Станете братя угнетени за ваший гняв удари час, Извика някой, после втори и ревна орда във синхронен глас. Всяка следваща секунда дванадесет настъпи ли, прогаря им плътта досущ пламтящи въглени. Награбили торби, бумаги един през друг търчат, пътища проправят с лакти охкат, пъшкат и квичат. Че обедната им почивка начева в точен час, а в края си е разтеглива бавно, [...]