Жената, която раздаваше всичко и нищо на заем,
била е тук и преди да се знаем.
Преди калдъръма, комините, дядо ми,
тяхното детството дори.
Всеки ден става, по–стара от себе си
и от всичките сбръчкани старци,
носи повече белези.
Смеха ни, игрите и детските глупости,
вчера следобед чевръсто загъна
във черна забрадка
и тихо си тръгна….