Слязох днес за вафла от магазинчето в квартала и като ме напече едно слънце… Сграбчи ме в топлата си десница и потънах в пазвата на времето, в което бях малък и още имах село, къща с двор и баба и дядо.

Стане обедно време, баба ми чевръсто накъса зеленчуци от градината и с пълна престилка се отправя към къщи. За мен това е знак, че трябва да престана да търча като изоглавен из големия двор и да гоня кокошките, крякайки с цяло гърло. Вътре, в малката стаичка са бръмнали мухи, сигурно над стотина, да се чуди човек от къде толкова много са се пръкнали. Аз, току навия вестника на дядо ми и като ги запукам, след половин час съм ги разчистил.

Баба ми е нарязала салата и прави бъркани яйца. В един черен и наслоен със свинска мас тиган добавя яйцата и ги ръси със сладък червен пипер. И до сега не съм опитвал нещо по-вкусно, освен може би пълнените чушки със сирене на майка ми. Дядовите криви пръсти захвърлят работата по двора и разчупват селския хляб, дето го е взел сутринта по-тъмно от фурната, а аз грабвам голям комат и си сипвам лимонада от магазина, в който има всичко.

Издут до пръсване и дишайки тежко излизам и сядам на припек на пейката пред къщата. Времето е спряло. Тишина е засмукала всичкия шум на селото. Извадя една шепа печен слънчоглед и зачопля, като плюя шлюпките надалеч. Босите ми крака, чертаят фигури по пръстта, издигат стени пред една малка мравка, която е помъкнала огромен, изсъхнал бръмбар. Успява да премине през препятствието, което съм ѝ направил и ми става много симпатична. Давам ѝ име и тръгвам с нея към мравуняка, гонейки нахалните ѝ сестри, понечили да ѝ вземат трофея.

На село нямаха телевизор и никога не забелязах неговата липса. Когато закарахме един и го включихме, вървеше анимацията „Пиф и Еркюл”. Дядо ми попита дали това са куче и котка и когато дадох положителен отговор, човекът искрено се учуди на това, че могат да говорят. Аз пък можех да говоря с всички. Кучета, котки, овце, крави, гугутки, скакалци, светулки и винаги имахме какво да си кажем. Сега най-много да поговоря с някой съсед пред кварталното магазинче и да си взема вафла.