Откривател съм. Окото ми притежава дарбата да вижда скритите обитатели на нашия свят – всички ония създания, с които съжителстваме в ежедневието си… Те винаги са били тук – преди мен, преди вас, преди предците ни и техните предци. Това, което правя, е да ги показвам на света, защото той е много, много повече от това, което ни разкрива науката за него. В изкуството няма грешки и затова то е моята представа за абсолютна свобода. Бъркам в бялото платно и ги вадя един по един – цели епоси с героите им, битките, емоциите им. Сядам, отпускам се в контурите и те ме понасят към ново пътешествие. Героите се хилят зловещо, озъбват се, някои са рогати, други – криви, трети – инати, някои са истерично весели, я тяхната страхотна врява ме обгръща като пашкул. Кипи платното от живот и започва бавно да прелива от образи.
Всички тия създания пресичат безстрашно границата на контурите му, пълзят, прокрадват се, летят и хукват, кой както може, накъдето си иска. Някои като изоглавени пъплят нагоре – надолу из стаята, отварят прозорците и с крякане поздравяват пейзажа. Все по-често, ги виждам около себе си. Шляещи се по улиците, катерещи се по кривите улуци или надничащи иззад някой ъгъл. Макар и черно бели, те са обагрени с цветове, за които палитрата е бедна. Ще ми се да поделя гледката с вас и да ви запозная с моите чудати приятели.